Когато става въпрос да се сравни скоростта на две лодки, не може да се разчита твърде много на усета или дори на опитното треньорско око.
Дори и да може да се прецени коя от двете (евентуално) идентични One Design лодки печели след няколко минути плаване, как можете да кажете кои фактори са допринесли за разликата в скоростта?
Това са въпросите, с които се занимава гения по събирането на данни на North Sails Майк Маршал. От известно време той се занимава с разработването на система, която не зависи от последната дума на техниката, която се използва във високо конкурентните и високо бюджетни състезания като TP52. Маршал използва готови и достъпни технологии – компютър, GPS тракер с не твърде висока точност за тестовите лодки, няколко камери, GPS тракер с висока точност, анемометър, Wi-Fi рутер, батерии и други. GPS тракерите предават данните по Wi-Fi мрежата към компютъра, на който е пуснат специално разработен софтуер от North Sails използван в Япония за тестове на 470, доработен за нуждите на Marshall.
Със започването на теста, тези данни помагат на Mike в разпознаването на водещата лодка. Той разказва, че “системата ни позволява по-бързо да определим, коя лодка е с по-добър ход, и ако това представяне се задържа в тенденция, лесно можем да разберем какво по-различно прави екипажа, а това ни помага да разследваме дадена променлива или настройка по-подробно”.
Една от сесиите дава много интересен пример. Едната лодка е била губеща. Имала е добра скорост, но е нямала ъгъл и плавала по-ниско от другата. Изведнъж в някакъв момент от теста, след като е имало значително разделяне на двете лодки, губещата започва да качва, колкото водещата. След като Маршал попитал какво се е променило, ветроходеца се засмял и разкрил нещо, което е смятал за грешка, а именно освободения кънингам. Това провокирало интереса на Майк и решили да направят още няколко теста. Лодката без кънингам спечелила всички следващи тестове. Оказало се, че ветроходеца забелязал твърде натегнат грот шкот и решил да го освободи като натегне кънингама, но това не го направило по-бърз, само го “свалило” по-ниско.
“Това ни даде насока какво трябва да направим с дизайна на платното” – разказва Маршал – “Успяхме да уловим този нюанс, защото имахме данните в реално време. Това лесно можеше да се отхвърли от ветроходеца като грешка.” Този пример показва, че тези тестове са полезни не само за големи промени, но и за по-добро разбиране подплатено с данни, за това кое се променя по време на тестовете.
Цялата събрана информация по време на тестовете бива обработвана и анализирана в продължение на дни. Разликата в наученото с използването на системата и без нея за единица време е огромна. Основната идея е да потвърдим с данни или да доизпипаме изводите на ветроходците, които плават на дадената лодка.
След всеки ден обработката на данните отнема средно 4-5 часа, за да стане във форма лесна за разбиране от хора.
С темпо от 1Hz и събрани над 25 000 линии от данни за провеждането на един тест с J/109 се получава огромен обем от данни, които трябва да се осмислят. За да придобиете представа, говорим за 12 000 (да хиляди) снимки за 2 дни тестове с J/109. Обработването на всички тези данни в ясни доклади отнема повече време и работа, отколкото можете да си представите. Всъщност, колкото е по-лесен за разбиране и опростен доклада от тестовете, толкова повече труд и време е отнело за изготвянето му.
Крайният резултат е “използването на ценни източници на информация за нашите тестове и увереността в нашите изводи, подплатени с конкретни данни”. Най-голямата добавена стойност от използването на системата е възможността да се получат конкретни данни в края на теста, не само предчувствие, а истински изводи.