Данните са основополагащи за създаването на печеливши платна

Когато става въпрос да се сравни скоростта на две лодки, не може да се разчита твърде много на усета или дори на опитното треньорско око.

Дори и да може да се прецени коя от двете (евентуално) идентични One Design лодки печели след няколко минути плаване, как можете да кажете кои фактори са допринесли за разликата в скоростта?

Това са въпросите, с които се занимава гения по събирането на данни на North Sails Майк Маршал. От известно време той се занимава с разработването на система, която не зависи от последната дума на техниката, която се използва във високо конкурентните и високо бюджетни състезания като TP52. Маршал използва готови и достъпни технологии – компютър, GPS тракер с не твърде висока точност за тестовите лодки, няколко камери, GPS тракер с висока точност, анемометър, Wi-Fi рутер, батерии и други. GPS тракерите предават данните по Wi-Fi мрежата към компютъра, на който е пуснат специално разработен софтуер от North Sails използван в Япония за тестове на 470, доработен за нуждите на Marshall.

Със започването на теста, тези данни помагат на Mike в разпознаването на водещата лодка. Той разказва, че “системата ни позволява по-бързо да определим, коя лодка е с по-добър ход, и ако това представяне се задържа в тенденция, лесно можем да разберем какво по-различно прави екипажа, а това ни помага да разследваме дадена променлива или настройка по-подробно”.

Една от сесиите дава много интересен пример. Едната лодка е била губеща. Имала е добра скорост, но е нямала ъгъл и плавала по-ниско от другата. Изведнъж в някакъв момент от теста, след като е имало значително разделяне на двете лодки, губещата започва да качва, колкото водещата. След като Маршал попитал какво се е променило, ветроходеца се засмял и разкрил нещо, което е смятал за грешка, а именно освободения кънингам. Това провокирало интереса на Майк и решили да направят още няколко теста. Лодката без кънингам спечелила всички следващи тестове. Оказало се, че ветроходеца забелязал твърде натегнат грот шкот и решил да го освободи като натегне кънингама, но това не го направило по-бърз, само го “свалило” по-ниско.

“Това ни даде насока какво трябва да направим с дизайна на платното” – разказва Маршал – “Успяхме да уловим този нюанс, защото имахме данните в реално време. Това лесно можеше да се отхвърли от ветроходеца като грешка.” Този пример показва, че тези тестове са полезни не само за големи промени, но и за по-добро разбиране подплатено с данни, за това кое се променя по време на тестовете.

Цялата събрана информация по време на тестовете бива обработвана и анализирана в продължение на дни. Разликата в наученото с използването на системата и без нея за единица време е огромна. Основната идея е да потвърдим с данни или да доизпипаме изводите на ветроходците, които плават на дадената лодка.

След всеки ден обработката на данните отнема средно 4-5 часа, за да стане във форма лесна за разбиране от хора.

С темпо от 1Hz и събрани над 25 000 линии от данни за провеждането на един тест с J/109 се получава огромен обем от данни, които трябва да се осмислят. За да придобиете представа, говорим за 12 000 (да хиляди) снимки за 2 дни тестове с J/109. Обработването на всички тези данни в ясни доклади отнема повече време и работа, отколкото можете да си представите. Всъщност, колкото е по-лесен за разбиране и опростен доклада от тестовете, толкова повече труд и време е отнело за изготвянето му.

Крайният резултат е “използването на ценни източници на информация за нашите тестове и увереността в нашите изводи, подплатени с конкретни данни”. Най-голямата добавена стойност от използването на системата е възможността да се получат конкретни данни в края на теста, не само предчувствие, а истински изводи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Абонирайте се за нашия бюлетин

Научете повече за нашите продукти и услуги